Какво обичам да сънувам?

Домакин на форума е гр. Брунате – мястото, където умира поетът Пенчо Славейков през 1912 г. Фестивалът е под надслов „Тук България под небето на Италия“ и се организира от Българското училище в Милано и езиков и културен център „Тук България“.
Патрони на иницаитивата са българското консулство в Милано и кметството на община Брунате. Във фестивала участват и деца от български училища – 105. СУ и „Българско школо“ от София, както и ученици от литературно студио „Пегас“ в Перник.
Част от фестивала са лаборатории по творческо писане. В тях децата дават своя отговор на въпросите „За какво мечтая?“, „Какво обичам да сънувам?“, „Що е щастие?“ и „Какъв е възгледът на Пенчо Славейков за щастието според книгата му с лирически миниатюри „Сън за щастие“?“.
„Децата работят в две групи с четирима преподаватели. По-малките с Вяра Николова и Лиляна Манева се фокусираха върху творческо писане. По-големите работиха по поезия с Жанет Борлакова и с поетесата Виолета Калайджиева“, разказва ръководителят на училището в Милано Гергана Христова.
В началото на творческата лаборатория всеки участник избира по един цветен лист – според своето усещане за цвета на Славейковата поезия или според асоциацията си за цвета на щастието. „На него ученикът записва своите отговори на четирите въпроса. След това листовете се смачкват на топки и се хвърлят към обръч, подобен на баскетболен кош. Към него е прикрепена торба, която символизира нощта. Разделяме събраните цветни топки в купи за всеки от двата отбора. Децата разтварят листовете и ги закачат на табла, за да бъдат отправна точка на работата в лабораториите“, разказва Христова. В инициативата участват деца между 8 и 15 години. Въпреки сравнително голямата разлика по този начин се събират повече гледни точки. Разбира се, творческите предизвикателства могат да се адаптират спрямо възрастта.

Четете повече в бр. 23, 8 – 14 юни 2017 г.