Какви хора – дяволи, вампири, змии, бухали…

Така хитрите и лукавите често се наричат дявол and дяволица. А другото име на основния противник на Бога в християнството сатана означава ‘злобен коварен човек’. Още няколко имена на нечисти сили от традиционната култура могат да се отнасят за хора. В такива случаи въз основа на някакъв общ признак названията се пренасят върху други обекти. Тоест става дума за метафорични названия. Такива са: вампир – ‘много зъл човек’, вампирица – ‘грозна и зла жена’, самовилник – ‘лош човек’, самовила – ‘зла и грозна жена’; ‘жена, която пакости’, чума – ‘зла и проклета жена’, чумник – ‘лош човек’.

Ясни по значение и с безспорно отрицателно отношение към назоваваните хора, тези съществителни са често употребявани както в разговорната реч, така и в художествената литература. Те отговарят на основни представи в народната българска култура. Към тях трябва да прибавим и метафоричните употреби на названия на хищни или вредни животни, които българите възприемат като нечисти, поради което ги съотнасят със злите люде. Лошият нрав на вълка личи във: вълк – ‘лош, жесток човек’, вълк в овча кожа – ‘лицемер, подлец’. Непослушанието на козата мотивира употребите: коза – ‘вироглава жена’, дива коза – ‘опърничава, буйна жена’. Познатото на всички коварство на отровните змии и гадини е в основата на: гадове – ‘мръсни, лоши хора’, змия – ‘лоша жена’, пепелянка –‘зъл и коварен човек’, усойница – ‘зла жена’. Други типични качества на някои земноводни и влечуги могат да бъдат открити в метафорите: жаба – ‘мръсна жена’, червей – ‘дребен, нищожен човек’. Осмислянето на мухата като мързеливо и глупаво насекомо личи в: мухар – ‘мързелив човек’, мухла – ‘мързелана’, мухла – ‘глупава, некадърна жена’, мухльо – ‘глупав, некадърен мъж’. А с имената на някои птици се назовават хора със съответните недостатъци: сврака – ‘човек с остър език’, бухал – ‘лош човек’, кукумявка – ‘зла и грозна жена’, кукумявче – ‘дребен, грозен и лош човек’.

Познаването на този тип метафорични названия ни позволява не само да ги разбираме, когато ги чуем или прочетем, но и да ги използваме в подходящ контекст. Всички те се коренят в традиционните български легенди и вярвания.

Гл. ас. д-р Калина Мичева-Пейчева
Секция за етнолингвистика, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.
През 2012 получава наградата „Млад учен“ по случай 70-годишнината от създаването на Института.

Четете повече в бр. 30, 28 юли – 3 август 2016 г.

Уважаеми читатели, поради големия интерес към в. „Аз-буки“ 
ви предоставяме възможност да закупите неговите броеве и от следните места: 

СОФИЯ
Павилионите на РЕП на Централна автогара и на Централна жп гара;
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.); 

ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478; 
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24; 

БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.

Свързани статии:

Влезна или вляза? Полимерни превръзки лекуват рани Що за знаци са тризнаците? Прилагателни, образувани от собствени имена – кога се пише главна буква?