На върба в сряда или на куково лято цъфтят налъмите

Вероятно ще предположите също, че в сряда някой се е качил на върба да чака КАТ, ако не познавате подчертаните изрази:
Този е страшен мошеник, парите ще ти ги върне на куково лято!
Ще сложиш климатик на тази таратайка, когато цъфнат налъмите, та ти нямаш и пукната пара!
За произшествия без сериозни щети ще дочакаш КАТ на върба в сряда, въобще не си правят труда да идват.
Контекстът подсказва, че тези словосъчетания са по-особени. Те са устойчиви и се наричат фразеологизми. За да ги разбираме, е необходимо да знаем предварително какво означават. Тяхното значение не произлиза от комбинирането на значенията на съставящите ги думи и обикновено е преносно, образно. Фразеологизмите се използват, за да изразят оценката на говорещия. В примерите по-горе те изразяват подигравка и иронизират неосъществими очаквания. Произходът на фразеологизмите и метафоричният им характер често са неразпознаваеми. Докато фактът, че налъмите са дървени чехли, които няма как да цъфтят, е по-популярен, то фразеологизмите на върба в сряда или на върба в петък са свързани с познание за църковния календар и това, че Върба/Връбница/Цветница не може да е в сряда, нито в петък, а задължително е в неделя. Произходът на фразеологизма на куково лято пък вероятно е свързан с кукерските обредни игри, които винаги се провеждат през зимата. Обърнете внимание, че се пише кукОво лято, тъй като прилагателното е образувано от диалектното кук (кукер или кукувица) и наставката -ов.
Ако словосъчетанията на куково лято или на върба в сряда са ви познати и знаете, че означават `никога`, лесно ще забележите, че са взаимно заменяеми. Подобно на думите фразеологизмите могат да имат синоними – други фразеологизми или отделни думи. Със същото значение може да се използват още изразите когато видиш през крив макарон; когато си видиш ушите без огледало; когато си видиш гърба и др.
Владеенето на езиковите детайли е ключ към въздействието. Изборът кой фразеологизъм да използвате, за да уцелите право в десетката, е ваш.

Д-р Мария Тодорова
е гл. асистент в Секцията по компютърна лингвистика
на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“
към БАН. Занимава се с компютърни речници и лексикално-семантични мрежи.

Четете повече в бр. 24, 16 – 22 юни 2016 г.

Свързани статии:

Дунав, Дунава или Дунавът? Много хубаво, ама бъгаво Фар, семафор, светофар (Първа част) Отново за омонимите