Няма ни на картата на световния образователен пазар

Мисля, че мрачното говорене за българското образование, за влошеното му здраве, което масово се тиражира в обществото, е неточната диагноза. Българското висше образование има безспорни достойнства и качества, които не следва да се подценяват и премълчават. Наши студенти печелят престижни международни конкурси, получават отлични референции от университетите, в които са били по програма „Еразъм“, успешно се реализират на високи позиции в Европа и света. Това далеч не означава, че в образованието всичко е наред. Напротив бих казала, че никога не е било по-трудно от сега да се постига ефективност в организацията и управлението на тази сфера. Проблемите са много. Но те произтичат най-вече от това, че науката и висшето образование работят в неблагоприятна среда – както вътрешна, така и външна. В момента образованието понася едновременно ударите на насложилите се една върху друга три кризи – икономическа, финансова и демографска. Наред с това не можем да отминем и ежедневните констатации за наличие на тежки функционално-генеративни проблеми в обществото, които сриват ценностната значимост не само на образованието, а и на самия труд. Мотивите за постигане на успех на база личностно усъвършенстване, квалификация и богат набор от умения в не една социална група отстъпват пред търсенето на бърза и лесна печалба или пред примирението да се живее от социални помощи. И тъй като тези проблеми касаят не само Европа, а и света, се появява още едно предизвикателство – жестоката международна конкуренция за геополитическо преразпределение на значимите образователни центрове. Държавите започнаха да се надпреварват в предлагането на екстри, които да ги налагат като предпочитана образователна дестинация. А вътре в страната университетите занижават с всеки ден критериите за прием на студенти на цената на странни компромиси за качество и цени. Водят борба за бройки студенти и държавни субсидии“, казва проф. Недялкова.

Четете повече в бр. бр. 34, 20 – 26 август 2015 г.