Правителството одобри промени в Просветния закон

Правителството одобри предложените от Министерството на образованието и науката промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Предстои законопроектът да бъде разгледан от Народното събрание.

Едно от значимите изменения е свързано с интензивната езикова подкрепа по български език за децата, които не го владеят, включително и за тези, които се връщат от чужбина.

Обучението ще се реализира под две форми

– индивидуално за децата от I до VII клас, които ще изучават езика в ускорена програма и постепенно ще се включат в клас с останалите ученици. За тези, които изобщо не го знаят, ще се организира подготвителен езиков клас. При недостатъчно добро владеене на езика се дава възможност и за повтаряне на I клас за тези деца.

Както „Аз-буки“ съобщи при представянето на проекта за промени, предложен от МОН, се предвижда всички математически и природо-математически гимназии да се преобразуват в нов вид специализирани училища, които ще приемат ученици след IV клас. Те ще могат да продължат обучението си в тях, без да кандидатстват отново след VII клас. Ако желаят, могат да кандидатстват в друго училище, а освободените места ще се запълват с нови ученици. Специализираните училища ще могат да обявяват и допълнителен прием.

Въвежда се и забрана на мобилни телефони в училищата, като се оставя възможността да се използват само за строго образователни и медицински цели, както и при форсмажорни обстоятелства.

По отношение на дисциплината в класовете се разширяват правомощията на учителите за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки при неприемливо поведение от страна на учениците.

Заедно с това се запазват всички подкрепящи мерки на сега действащия закон.

Предлага се и въвеждане на задължителен избираем час по възпитание в добро и формиране на ценности – добродетели и религии. Родителите и учениците ще могат да избират от три алтернативни програми за формиране на универсални човешки ценности като честност, уважение, съпричастност, смелост, отзивчивост към нуждите на другите и др. Религията няма да бъде задължителна за нито един ученик. По този предмет няма да се поставят оценки.

Съществен акцент се поставя и на оценяването – както на учениците, така и на учителите. Променя се философията на изпитването на децата –от проверка на фактологични знания към оценяване на уменията, свързани с реалния живот, критичното мислене и социално-емоционалното развитие.

Атестацията на учителите и директорите ще се замени с далеч по-облекчена годишна оценка за тяхната работа, която да има едновременно проследяваща, но и мотивираща и развиваща функция. Оценката ще бъде основание за професионалното израстване на педагогическите специалисти, но и за освобождаване от длъжността при несправяне със задълженията.

Заложени са и нови два кариерни статута ؘ

базови учители, които да подпомагат студентите в педагогическата практика, и методици по различни учебни предмети, осигуряващи системна подкрепа на учителите на местно ниво.

Предвижда се и въвеждане на годишна квалификация с нови форми на обучение, които да отговарят на реалните потребности и резултати от обучението – вътре в училището, и в различни институции, за които ще бъдат издавани кредити. Те следва да доказват придобити професионални компетентности, а не да са единствено измерител на академични часове и прекарано време.

Заедно с това се планира и създаването на информационна система към регистъра с квалификационните програми, чрез която да се наблюдават в реално време както провежданите обучения, така и рейтингът на квалификационните програми.

Друга промяна дава възможност на общините съвместно с РУО да регулират приема на ученици по места, така че да не се допуска концентрация на деца от уязвими групи в едно училище, а да бъдат разпределяни равномерно в образователните институции.

Кметовете следва да засилят контрола за обхват на учениците, така че в още по-голяма степен да се ограничи отпадането на деца от образователната система.

Местната власт запазва правото си да обявява неучебен ден за училищата на своя територия, но това може да се случва само за празника на общината. Във всички останали извънредни ситуации те ще могат да предлагат на министъра на образованието и науката да обявява неучебни дни.

В областта на ранното детско развитие се предвижда разкриване на нова професионална квалификация „Специалист по ранно учене и грижи“ в отговор на нарастващия недостиг от медицински сестри в детските ясли и нуждата от подготвени специалисти.

Въвежда се и нов ред за функционирането на регионалните управления на образованието, като техният статут ще се урежда по Закона за администрацията, а не по Закона за държавния служител, както беше досега. Регионалните управления ще бъдат административни структури към МОН с ясно разписани управленски правомощия, правила за организация на дейността и механизми за отчетност.

Чрез законопроекта се разширява и достъпът до обучение на деца със специални образователни потребности.

Осигуряват се средства за всекидневно превозване на деца и ученици, които пътуват до център за специална образователна подкрепа в друго населено място.

Самите центрове ще могат вече да приемат ученици до XII клас, а не до 16-годишна възраст, както беше до момента.

Учениците със специални образователни потребности ще могат да валидират компетентности по учебни предмети от втори гимназиален етап, което ще им спомогне за завършване на средно образование.

Предлага се още формата на обучение на децата със специални образователни потребности да се обсъжда съвместно от родителите и екипите за подкрепа за личностното развитие.