Термини с форми за мъжки и за женски род

Кристияна СИМЕОНОВА*

Употребата на едно и също съществително и в мъжки, и в женски род като термин не е много честа практика. Въпреки това все още в специализирани текстове се срещат формите анализ и анализа, метод и метода, диплом и диплома, проблем и проблема, лиценз и лицензия, синтез и синтеза, дивизион и дивизия, базис и база, тезис и теза, контур и контура, компонент и компонента, реприз и реприза, генезис и генеза и др. Тези форми обаче имат различна честота и някои от тях днес вече почти не се използват, напр. анализа, метода, контура, компонента и лицензия. Но в научни текстове варианти като генезис и генеза запазват своята жизненост, например: етногенезис и етногенеза, биогенезис и биогенеза, патогенезис и патогенеза и др.
Обикновено в речниците като заглавка се дава най-често употребяваната форма, а вариантната се посочва само ако все още е жива в езика. Например в многотомния „Речник на българския език“ анализа е отбелязана като остаряла форма на анализ. Същото е положението при метода и метод. В еднотомния „Речник на чуждите думи в българския език“ от 2007 г. при анализ и анализа, контур и контура и лиценз и лицензия са дадени и двете форми. В специализирания „Терминологичен речник по хуманитарни науки“ са включени само формите анализ, метод и контур като много по-употребявани.
Трябва да знаем, че и двете форми на тези съществителни не са грешни. Но ако езиковият ни усет не ни ориентира коя от тях да изберем, можем да направим справка в „Официалния правописен речник на българския език“. Там откриваме: диплом и диплома, контур и контура, лиценз и лицензия, базис и база, тезис и теза, реприз и реприза, генезис и генеза, дивизион и дивизия, но само проблем, анализ, метод, синтез, компонент.

*Д-р Кристияна Симеонова е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.