За словотворчеството в езика ни

Георги МИТРИНОВ*

Уважаеми читатели, представям на вниманието ви началната част от хумористичното стихотворение на поета Христо Смирненски „Баланиади“, написано през 1917 г. С него авторът осмива недотам успешните опити на езиковеда Ал. Теодоров-Балан да създава нови думи. Като пурист, т.е. борец за чистотата на родния език, Балан заменя чуждиците с думи от домашен произход и понякога стига до крайности. Дори създава нови думи, като пренебрегва вече съществуващите в езика ни думи със същото значение.

БАЛАНИАДИ

Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
от мечти съм пак пиян.

Себеспомням скъпи срещи
на Борисов дървосад,
ръкостисници горещи,
отлетели безвъзврат.

Пеперудени одежди
себеспомням си с тъга;
ластовичокрилни вежди
пак тревожат ме сега…

Обърнете внимание на изписаните с курсив думи и преценете дали се употребяват в днешната разговорна реч. Опитайте да ги замените с други подходящи думи, които не са чуждици. Например думата дървосад може да се замени със синоними гора, градина. Днес в София всички са чували и знаят за Борисовата градина, а не за Борисов дървосад. Могат да се открият съответствия и на думите гърбосложен, себеспомням, ръкостисници, стан, унесница благата. Думата стан е с по-старо значение ʽтяло, снагаʼ, докато днес се използва основно със значения ʽуред за тъканеʼ и ʽмясто, където нощуват пътнициʼ. Прилагателното благат се е употребявало със значение ʽчестит, щастливʼ.
В същото време, благодарение на Балан в българския език навлизат и до ден-днешен се използват думи като влак, дейност, творба, усет, украса, възглед, заплаха, излет, поява, летовище, общувам и др. Тези кратки бележки показват колко е важно да избягваме чуждиците и да познаваме значенията на думите от български произход.

* Д-р Георги Митринов е доцент в Секцията за история на българския език в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.