35 български публикации – номер едно в световната ранглиста

Би било по-добре по отношение на постдокторантите да се предложи цялостна визия и по-конкретно стимули за привличането и задържането им.“ Това е една от седемте препоръки, които МОН отправя по повод отчета на БАН за 2019 г., направен от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски пред Парламентарната комисия по образованието и науката в съответствие със Закона за Академията. Пълният отчет е приет на редовно дистанционно заседание от Управителния съвет, от Общото събрание и е съгласуван със Съвета на настоятелите в средата на април т.г. и едва тогава е представен пред Комисията. От него става ясно, че през юбилейната си година БАН показва устойчиво и високо качество на научната продукция.
Съгласно Web of Science
учените са създали повече от половината научна продукция на България – 37% от индексираните статии са публикувани в списания от най-високата Q1 категория, като 35 публикации са на първо място в ранглистата за съответната научна област. 45 000 пъти са цитирани учени от БАН през 2019 г.,
като лидери са изследователите в направление „Нанонауки, материали и технологии“ – 723, или 26.9%, следвани от колегите си в направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“, съответно 508 публикации, или 18.9%. В случая интересното е, че в областта на ИКТ само разработките с иновативен характер са 230 за изминалата година, а признатите изобретения и полезни модели са съответно 40 и 20.
През 2019 г. учените от БАН са привлекли допълнително финансиране в размер на 78 202 300 лв. от български източници, което е с приблизително 34 млн.лв. повече спрямо 2018 г. В това допълнително финансиране най-голям дял имат държавни институции – 75%, което потвърждава научния и експертен потенциал на Академията. Привлечените средства от бизнеса обаче са намалели с около 10% спрямо
2018 г., а от Фонд „Научни изследвания“ – с 18%. Затова пък в обявените от Фонда научни програми ВИХРЕН и „Петър Берон и НИЕ“ учените от БАН са с повече от 50% успеваемост – 11 спечелени проекта от общо 18 финансирани. В редовната конкурсна сесия учените от БАН са спечелили общо 55.5% от всички проекти.
Активизиране участието на учените от БАН в Европейската рамкова програма „Хоризонт 2020“ е другата препоръка на експертите от МОН. През 2019 г. са сключени 18 нови договора на стойност
5,627 млн. лв., това е увеличение с 2.7% спрямо 2018 г. И тук лидери са звената от „Информационни и комуникационни технологии“ с
6,673 млн.лв.
Показател за експертизата на изследователите от Академията е участието им в конкурсните процедури по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ – Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност. Научните звена на БАН ръководят консорциумите на 4 финансирани проекта за такива центрове. Във всички подкрепени от Оперативната програма проекти с конкретни задачи участват без изключение всички научни направления на Академията. Привлечените средства са в размер на 22,944 млн.лв. БАН участва и в консорциумите за изпълнение на стартиралите през 2018 г. национални научни програми, като координира 4 от тях, а в останалите е партньор със свои институти. Със свои звена Академията участва и в изпълнението на Националната пътна карта за научна инфраструктура, като полученото финансиране е в размер на 15,250 млн.лв. В случая МОН препоръчва информацията да бъде аналитична и подходящо структурирана, за да се даде по-ясна представа за успеваемостта на Академията.
Сполучлив механизъм за стимулиране на младите изследователи е „Програмата за подпомагане на млади учени в БАН“.
През 2019 г. са одобрени за финансиране 191 млади изследователи и 32 постдокторанти.
722 317 лв. са получените средства по ПМС №105 за допълнителни стипендии на докторантите в редовна форма на обучение. Активно работи и Центърът за обучение на докторанти към БАН. Въпреки това през 2019 г. отново е налице тенденция за намаляване броя на придобилите образователната и научна степен „доктор“ – 97 спрямо 110 за 2018 г. и 143 за 2017 г.
През 2019 г. МОН и БАН започват още едно партньорство в полза на изграждане на млади изследователи. Това е програмата „Образование с наука“, с която се цели откриването и специалните грижи за израстването на млади таланти. Финансирани са 23 проекта, създадени са 15 малки учебно-изследователски общности, проведени са школи, курсове, работни ателиета.
За 2019 г. учените от БАН са предоставили 248 експертни и консултантски становища, включително за международни институции и при изготвяне на документи със стратегическо значение.
Давайки положителна оценка на работата на Академията, МОН препоръчва тя да обърне поглед и към новия програмен период 2021/2027 г. Да се анализира участието на нашите учени в постигане на резултатите по приоритетите на Европейското изследователско пространство. Отговор се търси и на въпроса как резултатите от ежегодната атестация на учените от Академията са обвързани с диференцираното заплащане.