Борис и книгите

Любовта към книгите Борис наследява от майка си и дядо си
и вече си е спечелил значка „Супер читател“

Обичам да гледам филми, но в книгите има много повече подробности. Можеш сам да визуализираш героите, пейзажите, предметите и фантастичните създания. Книгите те отвеждат на места, където не можеш да отидеш – например в паралелна вселена, в миналото, в бъдещето или в училището за магия и вълшебства.“ Това споделя 12-годишният Борис Веселинов Коев от Белене.
Шестокласникът от СУ „Димчо Дебелянов“ е петкратен победител в състезанието за най-много прочетени книги за месец по проекта „Дарявай, докато четеш“. Има значка „Супер читател“ от книжното изпитание „Читателска щафета 5: Патилански приключения“ на фондация „Детски книги“. Участва за пета година в почетното жури за наградата „Бисерче вълшебно“ за най-добра книга, избрана от деца.
„До трети клас четох само приказки и задължителните училищни книги. През 2016 г. започнах да чета „Малкият Никола“ от Госини и Семпе, „Ужасният
Хенри“ на Франческа Саймън, „Майлс и Найлс“ на Мак Барнет и Джори Джон. Препоръчвам ги“, казва Борис. До момента е прочел 137 книги. Предпочита фантастика. Харесва поредиците за Хари Потър и Пърси Джаксън, а също и „Магистериум“, „Софийски магьосници“ и още много.
Любовта му към книгите идва от неговата майка Анелия. Тя също обича да чете и намира време за това, макар че е натоварена с работата си на зам.-директор на беленското средно училище. Борис е поощряван в четенето и от дядо си Недялко. „Дядо все ми казваше – когато прочетеш 100 книги, ще имаш награда от мен. Спази обещанието си“, с усмивка споделя Борис.
Той е отличен ученик. Любимите му предмети са математика и информационни технологии. Съвсем скоро на олимпиадата по астрономия заема първо място в област Плевен с 59,5 от 60 точки. Бронзов медалист е от втория кръг на националното състезание „Моята Родина“ по история и цивилизации. Трети е на областния кръг на олимпиадата по история и цивилизации.
За дистанционния модел на обучение заради Covid-19 Борис казва: „Малко ми липсва училището, но вкъщи ми е добре и имам повече свободно време“. Вече си е избрал и професия – иска да стане архитект, като порасне.