Откога са трапезните прибори? (II част)

Първите бронзови пръчици се отнасят към 1200 г. пр.н.е. и са били използвани за готвене. По време на династията Хан (221 – 206 пр.н.е.) пръчките за хранене вече присъстват на трапезата. Китайското им име – куайдзъ, се пише с два йероглифа. Първият – куай, самостоятелно означава ‘бързо’, затова до него се изписва още един, със значение ‘бамбук’. На английски китайските клечки се казват chopstick, като stick е именно клечка. Chop идва от кантонския диалект, откъдето са я възприели английските моряци, в израза “Chop chop” – ‘бързо, бързо’!
В Европа до късно на масата има само лъжици и ножове, а месото се яде с пръсти. Ръцете след ядене са се изплаквали в специални съдчета. Според преданието византийската принцеса Мария Иверска смятала за унизително да си цапа ръцете с храна, затова измислила вилицата. Сръчно нанизвала парчетата месо на двузъба вилица от злато и слонова кост и ги прехвърляла в чинията си, без да ги докосне с ръка. От Византия вилицата преминала в Италия, където се оказала много удобна за ядене на макарони. Когато Мария Медичи се жени за Анри Втори, нейният чеиз включва няколко дузини сребърни прибори, изработени от Бенвенуто Челини, в това число и вилици. Но до късно вилиците си остават луксозни предмети, използвани само от аристокрацията.
Вилицата напомня по форма вила за сено. В християнството дяволите измъчват грешниците в ада с тризъби вили, подобни на тризъбеца на Посейдон. Църквата се е отнасяла неодобрително към вилиците като угодничество и ненужен разкош.
В много европейски езици названието вилица произлиза от латинската дума furca – чатал, разклонено дърво. Такива са фр. fourchette, англ. fork, рум. furculiță. От същия корен е и нашата хурка – първоначално чаталеста пръчка, използвана и за мотовилка. Книжната заемка бифуркация пък означава ‘раздвояване’.

*Палмира ЛЕГУРСКА
е доцент, доктор от Секцията за етнолингвистика в Института за български език при БАН,
автор на „Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка“ (2011);
„Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката“ (2015) и др.

Четете повече в бр. 29, 19 – 25 юли 2018 г.