
Георги Янков завършва Националната художествена академия, специалност „Плакат”, през 1990 г. Пет години по-късно е поканен за асистент. От 2003 г. е доцент, а от 2010 г. – професор по плакат в катедра „Плакат и визуална комуникация“. От януари 2020 г. е ректор на Националната художествена академия.
Работи над 20 години в рекламата и е автор на много кампании и клипове. Изявява се в различни области на визуалните изкуства – плакат, графичен дизайн, обект, инсталация и други. Член е на секция „Графичен дизайн“ към СБХ. Съосновател и председател на New Vision International Group.
– Проф. Янков, как отбелязвате 130-годишнината на Академията? Кои са най-важните акценти в честването на юбилея и какво е основното послание, което искате да отправите към широката публика?
– Решихме да ознаменуваме 130-ата годишнина с много събития. И подготвихме различни изяви за цялата календарна година. Организирахме изложби на преподаватели и на студенти както в София, така и в цялата страна. Направихме и научна конференция с международно участие в началото на лятото в Бургас.
През есента имаше много интересна изложба. По идея на колегата ни Васил Колев поканихме преподаватели от цяла Европа и други континенти да дадат по една своя работа в чест на Академията. Тази изложба в момента все още е в нашата галерия и може да се види.
Имахме и тържествено честване във Военния клуб с програма в две части. Едната беше с повече историческа насоченост с трима участници – директора на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева, председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев и Георги Лозанов. Те говориха за Академията като културна институция през годините. Да припомним, че заедно с Академията се създава и първата сбирка, първият музей за изобразително изкуство у нас и още куп такива неща, които са станали благодарение на нея.
След което имаше втори панел, в който участваха двама от кметовете, с които работим в общините София и Бургас – Васил Терзиев и Димитър Николов. В третата част думата имаха по-млади наши колеги преподаватели, които говориха за работата си със студентите и новите предизвикателства.
Предстои да открием последна изложба в Българския културен център в Берлин, която е на преподаватели. Миналата седмица открихме в страхотна зала в Пловдив изложба на преподаватели и извадихме от музейната сбирка и стари майстори, начело с Иван Мърквичка, за да покажем приемствеността и в същото време модерността на Академията.
От всичко, с което разполагаме, става ясно, че от самото начало Академията е създадена с идеята колкото се може по-бързо България да се присъедини към напредналите западноевропейски държави, към тяхната култура. Тоест това, което се е говорело тогава, че ще се построи училище, където ще учат жените на ръкоделие, на бродиране, на едни по-занаятчийски работи, не е било вярно. Така е било представяно, но всъщност идеята на самите създатели, начело с Мърквичка, е да се постави висока летва.
И Академията винаги е била, така да се каже, ориентир в тази посока. На всичките сгради около нас – Софийския университет, Народното събрание, Националната библиотеката, отгоре им се вее българското знаме. А на Академията има ветропоказател – френско петле, който стои там от самото построяване на сградата. Този ветропоказател е спрял в посока Запад.
– Всяка година организирате много изложби в цялата страна и сред тях са и тези по проект „Дипломираните“. Как се роди тази инициатива?
– Когато станах ректор, трябваше да обикалям ателиетата на всички специалности при завършване на студентите, за да уважа дипломните им работи. Видях какво невероятно количество и каква сериозна художествена продукция създават всяка година тези млади хора. Но тя оставаше в тези ателиета за ден-два, докато траят защитите, и после те си ги прибираха – по тавани, мазета, килери. А това наистина е изключително голям и ценен качествен художествен продукт.
Реших, че си заслужава те да се изложат на показ, защото културната общественост заслужава да вижда работата на младите хора.
И така тръгнаха нещата. Това се е превърнало в нещо много емблематично. Студентите са много доволни. Това им дава стимул, дава им кураж да вървят напред. Виждат се къде стоят в културното пространство. Някои от тях биват забелязани още при завършването си.
Надявам се другите да не се отчайват и че това е пътят, който трябва да следват. Правим това нещо не само в София, а и в други градове.
– Имате ли достатъчно студенти? Какви мерки може да се приложат за окрупняване на катедри, където не достигат студенти?
– Напук на демографската криза броят на кандидат-студентите ни се увеличава с малко, но стабилно – с по 30 – 40 души на година, което е много добре. Имаме конкуренция, не приемаме само със събеседване и портфолио. Което е характерно за много други висши училища, които в някаква степен са в нашата област.
И това ни дава възможност за избор и да приемем най-подготвените талантливи млади хора, за да запазим нивото и качеството. Тази конкурентна среда за тях е много хубава, защото изисква сериозна подготовка, за да влезе човек в Академията.
– А към кои специалности има най-голям интерес?
– Традиционно има голям интерес към класическите специалности, като „Живопис“ и „Графика“. По-малко са кандидатите за „Скулптура“, защото това е трудна дисциплина. Много добре са специалностите „Книга“, „Илюстрация“, „Печатна графика“. Също и „Плакат и визуална комуникация“ – моята специалност, както и „Мода“. Естествено, по-голям интерес има към тези, които използват съвременните средства. Имам предвид компютрите и други нови технологии. Младите хора са свикнали вече да работят с тях още от училище.
– Как гледате на изкуствения интелект и неговите „творчески“ изяви в областта на изкуството?
– Ами гледаме се подозрително с този изкуствен интелект. Нямаме си много доверие още. Сега, ясно е, че ще го ползваме, и го ползваме, нали? Но много е важно как се използва. Не може да се каже дотук ще го ползваш, оттук нататък – не. По-скоро трябва да се осъзнае докъде ти е полезен и откъде нататък вече не ти го управляваш, а той теб те манипулира. Това става с конкретни задачи.
Давам една и съща задача на моите студенти. Да я изпълнят единия път, използвайки само изкуствен интелект, а втория – без него. Така сами се убеждават как да го използват. Има си специални програми, на които поръчват да се нарисува нещо.
Наскоро имаха задача конкретно за едно лисиче за комикс от някакво детенце. Студентите казват на изкуствения интелект: искам да ми направиш много симпатично животинче лисиче, което да е такова (букет от сух клонки). И той предлага за минути десетки варианти – лъскави, сладникави. После ги накарах сами да си измислят лисиче. Резултатът беше много на брой интересни решения от студентите.
Такова лисиче изкуственият интелект не може да направи, няма как да се сети, че е от сноп треви. Според мен, рано или късно, изкуственият интелект ще си отиде на мястото и ще бъде инструмент, какъвто са сега графични програми като „Фотошоп“ и други подобни.
Винаги сме имали периоди, в които сме се страхували от новото. Например, когато се появява фотографията, тръгват опасенията, че идва краят на живописта. При раждането на киното се смята, че това ще е краят на фотографията.
Виниловата плоча се връща отново, след като минахме през всякакви други носители. Обявяват в последните години, че ще изчезне и хартиената книга.
В момента студентите рисуват прекрасно на таблети. Резултатът е страхотен – все едно рисуват на хартия. Освен това таблетът ги улеснява, ако нещо сбъркат, по-бързо го изчистват и започват наново.
– А как се роди идеята за филиала в Бургас преди 20 години?
– Тогава се кандидатирах за първи път за ректор. И причината беше именно този филиал. Ние осъзнахме, че които учат в Академията, са 70% от София и областта. Много по-малко от Южна България, от Източна България почти никой. И защо? Защото вече има по средата – в Пловдив и в Търново, катедри по изобразително изкуство. За децата от Източна България е по-близко и не толкова скъпо както в София.
Тогава се роди идеята, която обсъдих с мои колеги – Николай Матеев, Любомир Драганов и други, да направим и филиал. И къде да бъде той? Възможно най-далече и възможно най-бързо да се стига до него. Оказа се, че най-удачното място е Бургас.
– Колко студенти имате там?
– В момента вече имаме 150 в пет специалности, което е много добре. В София са хиляда. Само че тук имаме 19 специалности. Срещнахме голямо разбиране от страна на Община Бургас. Приеха го за своя кауза и заедно намерихме подходящите сгради, пространства, материална база. Идеята се оказа дотолкова сполучлива, че от тази година със свои филиали там са и Музикалната академия, Театралната академия, Софийският университет. И Лесотехническият вече има филиал там.
В Бургас в момента се строи много модерен кампус за студентите от всички висши училища. Искам да подчертая и друго – нашият филиал предлага едно към едно същото, което се предлага и в София. И като преподаватели, и като брой часове. Това гарантира качеството на образованието.
– Кое Ви накара да организирате редовни консултации с психотерапевт за сметка на Академията?
– Направихме го, защото имахме конкретни случаи. И тогава решихме да се обърнем към психотерапевт. Той си даде имейла, за да се види колко от децата имат потребност, а не да злоупотребяват. Оказа се, че бая проблеми си имат хората – и семейни, и в работата.
Липсва адекватна комуникацията между хората. Мнозина изпитват чувство за самотност. Това са неща, които пропускаме в нашето забързано всекидневие. Затова имаме нужда от психолози – заради начина на общуване. Бързината е вредна за нашето здраве.
– Затова ли озаглавихте една от Вашите самостоятелни изложби „Объркана комуникация“. Кое е обърканото?
– Според мен бързината на общуване води до грешки и разминаване във всякакви посоки. Преди дни гледах филм как са разгадали египетската писменост. Един от откривателите ѝ десет години работи върху това. Десет години го търпят да сравнява символ по символ, да се сеща кой какво може да означава. На нас сега ни се струва невъзможно – кой ще те остави десет години да се занимаваш? И по времето на Наполеон, който се оказва изключително прозорлив в тази област, дори създава институт за Египет.
– Кои са основните предизвикателства пред Вас като ректор?
– Моите предизвикателства вървят към своя завършек, защото ми остава още година и малко като ректор. Основното, което съм си поставил за цел, е всичко, което съм започнал, да успея да го привърша в приличен вид. И осъвременяването на учебните програми, и реконструкцията на Академията, и още няколко задачи.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg










