България е лидер по дял чуждестранни студенти по медицина

България е лидер в Европа, а вероятно и в света, по дела на чуждестранни студенти в професионално направление „Медицина“. Делът им спрямо всички действащите в него е 58% за 2026 г. Това отбеляза изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев при представянето в МОН на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Тя се изготвя от консорциум ИОО-С, съставен от Институт „Отворено общество – София“ и „Сирма Груп“.

Данните от Рейтинговата система показват още

по-бърза реализация, по-високи доходи, рекордно висока заетост сред завършилите висше образование в България,

както и рекордно висок успех от дипломата за средно образование на новоприетите първокурсници.

Средният облагаем доход на завършилите през последните 5 години висше образование в България достига 1625 евро при 1417 евро през 2025 г., което е 208 евро повече, или ръст от 14,67%. Всъщност за последното десетилетие

възнагражденията на младите висшисти са се увеличили близо три пъти – от 543 евро през 2016 г. до 1625 евро днес.

Тенденциите отбеляза и министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев.

„Все по-голяма част от младите хора, които завършват висше образование, получават бърза реализация на пазара на труда по специалността си“, каза министърът.

Той посочи като положителна тенденция, че значително по-добра реализация получават студентите, които надграждат обучението си с по-висока степен на висше образование. По думите му това е допълнителен стимул за младите хора да продължат да се развиват.

„Живеем в динамично време, промените са бързи и специалистите трябва да надграждат своите знания и умения, за да са по-конкурентоспособни и полезни в икономиката и в публичния живот на страната“, отбеляза още проф. Вълчев.

Реализацията

„Рейтинговата система показва, че 86% от завършилите магистърски програми след средно образование работят по призвание или заемат позиция, изискваща висше образование“, коментира и Георги Стойчев.

Този процент при завършилите магистратура след бакалавър е 69%, а при висшистите само с бакалавърска степен е 51%.

Още по-добра реализация на пазара на труда се наблюдава при завършилите докторски програми, като 93% от тях работят на позиции, отговарящи на тяхната квалификация, а средните им доходи са близо два пъти по-високи от тези на завършилите само бакалавърска степен.

Средно за всички български граждани, завършили висше образование у нас през предходните пет години, делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше образование, или упражняват професия по призвание, се запазва на миналогодишното ниво от 61% при 46% през 2014 г.

Данните отчитат и рекордно висока заетост сред завършилите висше образование в България. През 2026 г. само 13% от дипломиралите се през последните 5 години не се осигуряват в страната, докато през 2014 г. техният дял е бил 25%.

Безработицата сред завършилите висше образование през последните 5 години е малко над 2%.

Сред магистрите този дял е едва около 1%. Най-ниска безработица – под 1%, се отчита сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Военно дело“, „Математика“ и „Дентална медицина“. Най-висока е тя сред завършилите „Туризъм“ (3,58%), „Социални дейности“ (3,34%), „Психология“ (3,2%), „Педагогика“ (3,11%) и „Педагогика на обучението по…“ (2,84%).

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование – над 90%, се отчита сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Дентална медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Фармация“, а най-ниска – сред завършилите „Туризъм“ (25%).

Над 94% от завършилите в направленията „Теория и управление на образованието“, „Фармация“ и „Военно дело“ се осигуряват в страната, а най-малък е делът сред тези с диплома от „Транспорт, корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ – под 76%.

Кое направление осигурява най-висок доход

Данните от Рейтиговата система за 2026 г. показват, че най-висок среден облагаем доход получават завършилите ПН „Военно дело“ (3747 евро) и „Информатика и компютърни науки“ (2553 евро). Следват завършилите „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“, които получават над 2000 евро.

Лидери на ниво конкретно висше училище по най-висок среден облагаем доход остават завършилите магистърски програми по „Администрация и управление“ на Американския университет в България – 5591 евро, пред тези с диплома по „Военно дело“ от Военната академия „Георги Стойков Раковски“ в София – 4913 евро, изпреварили дипломиралите си по „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 4368 евро, и Нов български университет – 4194 евро.

Най-висок облагаем доход сред завършилите бакалавърски програми имат випускниците от „Национална сигурност“ в Академията на МВР (3766 евро), „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (3563 евро) и „Военно дело“ във Висшето военновъздушно училище (3373 евро) и в Националния военен университет (3343 евро).

Рекорден успех от дипломите на първокурсниците

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в I курс студенти се увеличава до „5,16“, което е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в Рейтинговата система от 2013 г. насам.

Отново с най-висок среден успех от училищната диплома са приетите в направленията „Медицина“ (5,72), „Фармация“ (5,70), „Дентална медицина“ (5,68) и „Математика“ (5,65).

Софийският университет остава лидер

Софийският университет остава лидер в 22 от 29-те професионални направления, с които участва в общите стандартизирани класации на Рейтинговата система за 2026 г. Техническият университет в София е първенец в 6 професионални направления от общо 11, с които участва. Медицинският университет в София пък оглавява всички 5 направления, по които предлага обучение.

Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив са начело по три класации, а Тракийският университет в Стара Загора и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив имат по две първи места. Още 13 висши училища оглавяват по една класация.

Само една стандартизирана класация се оглавява от частно висше училище – за „Администрация и управление“, където начело е Американският университет в България.

Най-големите по брой студенти

Софийският университет остава и висшето училище с най-много действащи студенти – 20 205. След него се нареждат Университетът за национално и световно стопанство с 18 486 студенти и Пловдивският университет със 17 005.

Броят на студенти е под 1000 в 13 висши училища в страната, като в три от тях той е под 100. Всъщност осемте най-големи университета обучават половината от студентите в страната, а останалите учат в другите 43 акредитирани висши училища.

Направленията с най-голям брой студенти през 2026 г. са „Икономика“ (28 997), „Педагогика“ (15 824), „Медицина“ (13 643) и „Администрация и управление“ (12 811). За поредна година най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 78.

В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната. Делът на обучаващите се в частни университети е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – 67%, „Изобразително изкуство“ – 43%, „Администрация и управление“ – 40%,  „Психология“ – 38%, и „Национална сигурност“ – 32%.

Все повече чуждестранни студенти избират България

Делът на чуждестранните студенти в България за последните 10 години нараства близо 2 пъти – от 4,7% през 2016 г. до близо 9% от действащите студенти през 2026 г., което е сравнимо със средното ниво за Европейския съюз, показва още Рейтиговата система. За поредна година той е най-голям в професионално направление „Медицина“, където 58% от действащите студенти са от чужбина.

Георги Стойчев коментира по този повод, че

трябва да се разнообразят направленията, по които се привличат чуждестранни студенти.

След „Медицина“ техният дял е най-висок в направление „Дентална медицина“ (49% от действащите студенти“ и „Ветеринарна медицина“ (31%).

В други четири професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти – „Фармация“ (15%), „Туризъм“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (10%).

Въпреки тази позитивна тенденция обаче България продължава да бъде нетен износител на студенти. Тоест българските студенти в чужбина са повече от чуждестранните студенти в България. За да се постигне паритет между тези две групи, би трябвало делът на чуждестранните студенти у нас при равни други условия да се увеличи поне на 11 процента, обясни Георги Стойчев.

В страната има и 114 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. Активни съвместни програми през 2026 г. има в 21 професионални направления, а в тези програми са се обучавали 3,3% от всички действащи студенти.

На лекции или упражнения?

Рейтинговата система включва от миналото си издание и индикатори за оценката на студентите относно посещаемостта на лекции и упражнения, както и тяхното усещане дали тези занятия имат задължителен характер.

Данните от проведеното социологическо проучване показват, че посещаемостта на упражненията е по-висока от тази на лекциите –  69% от студентите в страната са съгласни или по-скоро съгласни с твърдението „По-голямата част от моите колеги присъстват редовно на упражнения“. В същото време, 50% от студентите твърдят същото по отношение на лекциите.

75% от анкетираните студенти отговарят положително на въпроса дали е задължително присъствието на студентите на упражнения, докато по отношение на лекциите този дял е значително по-малък – 48 на сто.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления. Съпоставят се десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2026 г. е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Националния статистически институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания сред работодатели, студенти, преподаватели и ръководни и административни служители във висшите училища.

Свързани статии:

70% от зрелостниците продължават във висше училище Още три висши училища с общ изпит по математика Министър Георги Вълчев: Професионалното образование трябва да заеме много по-важно място в българската образователна система Премиерът Румен Радев награди олимпийци по природни науки