
Резултатите от PISA 2025 показват не само къде се намират българските 15-годишни спрямо връстниците си по света, но и как се променят техните умения, нагласи и училищна среда. А сравнението с предходните изследвания очертава трайна тенденция, която е особено отчетлива при четенето.
През 2025 г. родните ученици постигат 421 точки по природни науки, 405 по математика и 387 по четене. Спрямо PISA 2022 резултатът по природни науки практически не се променя, но по математика намалява с 12 точки, а по четене – с 18 точки.
Още по-показателно е сравнението с 2015 г. Тогава, както и през 2025 г., водещата област на международното изследване са природните науки. Преди десет години българските ученици постигат 446 точки по природни науки, 441 по математика и 432 по четене. Така за едно десетилетие резултатът намалява с 25 точки по природни науки, с 36 по математика и с цели 45 по четене.
Спадът обаче не е само български.
Средно за страните от ОИСР резултатите между 2015 и 2025 г. намаляват с 28 точки по четене и с 22 точки по математика.
PISA 2025 отчита най-ниското средно равнище, наблюдавано досега в държавите от организацията и в трите основни области, като по природни науки резултатът остава близък до този от 2022 г.
Разликата е, че България тръгва от значително по-ниска база и продължава да изостава от средните равнища. Средният резултат за страните от ОИСР през 2025 г. е 482 точки по природни науки, 463 по математика и 461 по четене.
Повече от половината не достигат базовото ниво по четене и математика
Средните точки показват само част от картината. По-съществено е какъв дял от учениците достигат поне ниво 2 – прага, който PISA приема за базова функционална грамотност.
По природни науки това успяват да направят 53% от българските 15-годишни при средно 74% за ОИСР. Това означава, че 47% остават под базовото ниво. Учениците, които достигат поне ниво 2, могат например да разпознаят правилно обяснение на познато природно явление и в сравнително проста ситуация да преценят дали даден извод се подкрепя от представените данни.
По математика поне ниво 2 достигат едва 43% от българските ученици при 65% средно за ОИСР. На това базово ниво ученикът вече трябва да може без преки указания да разпознае как сравнително проста житейска ситуация може да бъде представена математически – например да сравни разстояния по два маршрута или да преизчисли цена в друга валута.
Най-нисък е делът при четенето – само 42% от родните 15-годишни достигат ниво 2 или по-високо при 69% средно за ОИСР. Това ниво предполага ученикът да може да открие основната идея в текст със средна дължина, да намери информация по зададени критерии и да разсъждава върху целта и формата на текста.
Особено тревожен е и друг показател – 41,9% от българските ученици са с ниски постижения едновременно и в трите основни области. Средно за ОИСР делът е два пъти по-нисък – около 20%. В същото време, едва 4,1% от българските ученици са сред най-добрите поне в една от трите области, докато за ОИСР този дял е близо 12%.
В сравнение с 2015 г. делът на учениците под ниво 2 в България е нараснал с 10% по природни науки, с 15 по математика и със 17 по четене.
101 точки разлика според семейната среда
Социално-икономическият статус продължава да има силно влияние върху образователните резултати, показват резултатите от PISA 2025. В България учениците, които живеят в най-благоприятната по социално-икономически статус среда, изпреварват със 101 точки по природни науки връстниците си от най-неблагоприятната среда. Средната разлика за страните от ОИСР е 85 точки.
Социално-икономическият статус обяснява 14% от различията в резултатите по природни науки у нас при 12% средно за ОИСР.
Има обаче и важен положителен показател. 12% от българските ученици в най-неблагоприятно положение успяват въпреки това да попаднат сред най-добре представящата се четвърт в страната. ОИСР ги определя като „академично устойчиви“, а делът им в България е равен на средния за организацията.
48% са пропуснали поне един цял учебен ден
PISA не измерва само знания и умения. Въпросниците към учениците дават информация и за средата, в която те учат.
Един от най-открояващите се показатели за България е посещаемостта. 48% от 15-годишните съобщават, че са пропуснали поне един цял учебен ден през двете седмици преди изследването. Средно за ОИСР делът е 22%.
Поне един отделен учебен час са пропуснали 42% при 24% средно за ОИСР. По отношение на закъсненията България не се различава съществено от останалите – 49% казват, че са закъснели поне веднъж през същия период при 50% средно за организацията.
Интересно е сравнението с предходните цикли. През 2018 г. 44% от българските ученици са заявили, че са пропуснали поне един цял ден, а през 2022 г. – едва 12%. През 2025 г. делът вече достига 48%.
Шум, безредие и дигитално разсейване
Условията в класната стая също очертават проблем. 41% от българските ученици казват, че шумът и безредието нарушават работата в повечето или във всички часове по природни науки, при 31% средно за ОИСР. 34% заявяват, че не могат да работят добре в повечето или всички часове, а 47% – че съучениците им не слушат учителя. Съответните средни стойности за ОИСР са 19% и 29%.
На този фон оценката за подкрепата от учителите е значително по-положителна. 71% от учениците у нас казват, че учителят проявява интерес към ученето на всеки от тях, 72% – че продължава да обяснява, докато учениците разберат, а 70% – че оказва допълнителна помощ, когато е необходимо.
Според ОИСР между 2015 и 2025 г. подкрепата от учителите в България се е подобрила, докато дисциплинарният климат не показва съществена промяна.
Новото изследване дава любопитен поглед и към дигиталната среда. Българските ученици прекарват средно 1,6 часа дневно с дигитални устройства в училище за учебни дейности, почти колкото средното за ОИСР – 1,7 часа.
Но за развлечение те използват устройствата в училище средно 2,2 часа дневно – два пъти повече от средните 1,1 часа за ОИСР.
Още 42% от учениците посочват, че техни съученици често се разсейват с дигитални устройства в повечето или във всички часове по природни науки. Средно за ОИСР това декларират 28%. В България учениците в класове с такова дигитално разсейване постигат средно с 12 точки по-нисък резултат по природни науки и след отчитане на социално-икономическите различия.
През 2025 г. 39% от българските ученици учат в училища, в които мобилните телефони са забранени на територията на училището. Три години по-рано делът е бил 25%.
Четирима от десет използват изкуствен интелект за учене всяка седмица
PISA 2025 за първи път дава и подробна информация за използването на изкуствен интелект от учениците.
41% от българските 15-годишни използват чатботове с изкуствен интелект поне веднъж седмично, за да им помагат в ученето. Средното ниво за ОИСР е 46%.
30% от тях използват ИИ за предварително проучване на нова тема, 29% – за обобщаване на текст, който трябва да прочетат, а 30% – при изготвяне на писмени задачи. Само 14% казват, че никога или почти никога не използват чатботове за нито една от учебните дейности, за които пита PISA.
Самият доклад предупреждава, че връзката между използването на изкуствен интелект и резултатите не е еднозначна. Значение има не просто дали ученикът използва технологията, а за какво и по какъв начин.
Данните за ОИСР показват по-ниски резултати по природни науки сред учениците, които използват ИИ за някои конкретни задачи като изготвяне на текст, обобщаване и предварително проучване. Това е статистическа зависимост и не доказва, че именно той причинява по-ниския резултат.
По-малко любопитство и постоянство
PISA 2025 измерва и нагласите към ученето. 60% от българските ученици казват, че са любопитни към много различни неща, докато средното за ОИСР е 73%. Половината от тях пък посочват, че влагат допълнителни усилия, когато задачата стане трудна, при 60% средно за организацията.
По-притеснителна е посоката на промяната. Между 2022 и 2025 г. делът на учениците, които определят себе си като любопитни, намалява с 11,5%, а на тези, които полагат допълнителни усилия при трудност – с 11,3 на сто.
В същото време, намалява делът на учениците, които декларират, че училището е загуба на време – през 2025 г. такова мнение изразяват 27%, с 6,9% по-малко отпреди три години. Според анализа на ОИСР любопитството, постоянството и усещането, че училището има стойност, обикновено са свързани и с по-добри резултати по природни науки.
Родителската подкрепа отслабва
Друга отчетлива тенденция е намаляването на семейната подкрепа. 60% от българските ученици казват, че родител или настойник поне веднъж седмично ги пита какво са правили в училище. През 2022 г. това са заявявали 68%.
Само 47% разговарят поне веднъж седмично с родителите си за проблеми, които имат в училище. Три години по-рано делът е бил 57%.
Тенденцията не е характерна единствено за България – семейната подкрепа намалява в почти всички образователни системи, участвали в PISA 2025.
Всеки четвърти съобщава за тормоз
Близо 24% от българските ученици са били жертва на поне една форма на тормоз няколко пъти месечно или по-често при средно ниво от 20% за ОИСР.
Новото изследване обръща специално внимание и на кибертормоза. 7% от 15-годишните у нас казват, че поне няколко пъти месечно за тях е била публикувана неприятна или унизителна информация онлайн без тяхно съгласие. Средното ниво за ОИСР е 3%.
Тези ученици постигат средно с 39 точки по-нисък резултат по природни науки от връстниците си, които не съобщават за подобен тормоз. И тук данните показват връзка, но сами по себе си не доказват причинно-следствена зависимост.
Искат да пазят природата, но по-малко вярват, че могат да я променят
Тъй като природните науки са водещата област през 2025 г., PISA изследва и готовността на учениците да се справят с екологични предизвикателства.
52% от българските 15-годишни достигат поне базовото ниво по екологични науки при 74% средно за ОИСР.
В същото време, 70% вярват, че лично могат да окажат положително влияние върху околната среда, а 73% – че общите действия могат да помогнат за решаването на екологични проблеми. И двата дяла са под средните за ОИСР – съответно 81% и 82%.
Българските ученици обаче по-често от средното съобщават за някои конкретни действия: 65% са разговаряли с близки и приятели как могат да помогнат на околната среда, при 56% средно за ОИСР, а 58% са съобразявали покупки с устойчивостта на продукта.
PISA 2025 показва една далеч по-сложна картина от мястото на България в международното подреждане. Наред със спада в основните умения стоят големи социални различия, проблеми с посещаемостта и дисциплината и отслабваща подкрепа от семейството.
Но данните открояват и силни страни – значителна подкрепа от учителите,
ученици, които преодоляват неблагоприятната си среда, и поколение, което вече активно използва новите технологии. Големият въпрос е доколко училището ще успее да превърне тези ресурси в по-добри умения за разбиране, анализ и прилагане на наученото.
Какво могат учениците на различните нива
по природни науки
Ниво 6 – най-високото
Ниво 5
Ниво 4
Ниво 3
Ниво 2 – базовият праг
Ниво 1a
Ниво 1b
Ниво 1c – най-ниското описано ниво
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



