Социалните мрежи водят до психични проблеми сред децата

След 2010 г. се наблюдава рязко увеличение на психичните проблеми сред подрастващите в Европа, като пандемията е ускорила тази негативна тенденция. Анализите показват още, че момичетата са по-засегнати. „Ако през 1994 г. 49% от 15-годишните момичета са проявявали по един психологически симптом седмично, то през 2022 г. този дял се увеличава на близо 75%“, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на национална кръгла маса за влиянието на социалните мрежи върху детското психично здраве. При момчетата тези стойности през 1994 г. са били 35%, а през 2022 г. увеличението достига до 50%, цитира той данни на СЗО.

Друго изследване между 204 държави показва, че страната ни е водеща по скорост, с която се влошава психичното здраве на децата и младежите до 24 г. Според проучванията решаваща роля за причините, довели до тази негативна тенденция, има новата дигитална среда. „Според някои изследвания децата прекарват близо два часа дневно в социалните мрежи. Това е повече от 10% от времето, в което са будни. Останалото време трябва да ходят на училище и да вършат още много други неща“, каза Вълчев и допълни, че социалните медии заемат съществена част от живота ни.

Кръглата маса е съвместна инициатива на четири парламентарни комисии – по образованието и науката, по социалната и демографската политика и по здравеопазването. В събитието се включи и министърът на електронното управление Валентин Мундров.

Новата дигитална среда е водещ фактор за рязкото влошаване на психичното здраве на подрастващите след 2010 г. Прекомерната употреба на социални мрежи засилва тревожността, понижава самооценката чрез постоянни социални сравнения, увеличава риска от депресия, нарушава съня и води до изолация. Същевременно с това безцелното „скролване“ потиска и забавя развитието на ключови когнитивни, социално-емоционални и двигателни умения, особено в ранна възраст.

Според министър Вълчев вече е безспорно, че социалните мрежи имат едновременно и пристрастяващ, и зловреден ефект върху цялостното развитие на децата, затова са необходими комплекс от мерки. Те трябва да включват разумни ограничения, създаването на нагласи у децата и родителите чрез разговори за последиците, системни и технологични ограничения на платформите. „Ако намерим правилния микс от мерки и политики, съм убеден, че ще постигнем положителен резултат“, каза той. Сред установените вреди от употребата на социалните мрежи е и целенасоченият дизайн, който стимулира механизмите за пристрастяване и прави невъзможно децата да контролират своето потребление до здравословни нива. Кратките видеоформати имат най-силен и тревожен ефект. Дори кратко потребление е достатъчно да формира симптоми на зависимост. Децата много харесват кратките клипчета, защото получават мигновено удоволствие – т.нар. кратки цикли на възнаграждения. Как после учителите да задържат вниманието им 40 минути!

Затова редица държави в момента обсъждат различни комбинации от мерки, като например възрастови ограничения, верификация, национални препоръки, регулации на платформите и алгоритмите, ограничения на телефоните в училище, система на медийна грамотност, укрепване на превенцията и др.

Министърът на електронното управление Валентин Мундров отбеляза, че повереното му министерство планира въвеждане на система за проверка на възрастта за достъп до социалните мрежи – дигитален портфейл, който се очаква да бъде готов в края на следващата година. „Министерството на електронното управление приема защитата на децата и младежите онлайн като водещ национален приоритет и подчертавам, че този ангажимент не може да бъде поет само от една институция – необходим е съвместен подход на всички заинтересовани страни“, допълни той.

Видеообръщения към участиците в кръглата маса направиха Джонатан Хайд, преподавател по социална психология в бизнес института „Стърн“ към Нюйоркския университет и автор на популярната книга от 2024 г. „Тревожното поколение“, както и научният директор на Американската психологическа асоциация Мич Принстийн, бивш декан на Катедрата по клинична психология на Университета в Северна Каролина.

„Когато пишех книгата „Тревожното поколение“ през 2024 г., мислех, че най-голямата вреда от екраните е върху психичното здраве – депресията, тревожността, самонараняването. Но се оказа, че по-голямата вреда е върху когнитивните последици – невъзможност децата да контролират вниманието си, да се концентрират в училище и да учат“, отбеляза Джонатан Хайд.

Професор Мич Принстийн сподели, че тийнейджърите са предразположени да прекарват повече време в социални мрежи, тъй като техните мозъци в по-голяма степен търсят социална свързаност с връстниците си. В тази възраст за децата е много важна обратната връзка – дали връстниците им ги одобряват, дали ги харесват. Доказано е, че обратната позитивна връзка увеличава нивата на допамин в мозъка. Всичко това води до засилване на интереса към социалните връзки. Така на практика на тях им е по-трудно да устоят на активността онлайн.

„Децата все по-рано влизат в социалните мрежи, като средната възраст е между 9 и 11 г. За тях платформите са основен канал за социализация“, обясни директорът на Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование в София Калоян Дамянов. Той представи как всяка от социалните мрежи влияе на поведението и навиците на децата.

Според посланика на Дания в България Н. Пр. Флеминг Стендер цифровата ера носи огромни възможности – да учим, да изследваме и да се свързваме, но за твърде много деца онлайн светът крие реални рискове от излагане на незаконно и вредно съдържание. Именно затова в Дания разработват различни инициативи за проверка на възрастта в платформите. Темата за онлайн безопасността е сред приоритетите на настоящото Датско председателство на Европейския съюз.

„Само преди две седмици в Дания беше постигнато ново политическо споразумение за онлайн безопасността на децата. То въвежда минимална възраст от 15 години за достъп на младите датчани до социалните мрежи. Това е историческо решение и значима стъпка към цифрова среда, която наистина защитава благополучието на децата“, каза още посланикът.

В събитието участваха заместник-министрите на образованието и науката Емилия Лазарова, Наталия Михалевска и Петър Николов, началникът на кабинета на министъра Таня Михайлова, съветникът Женя Лазарова, началници на РУО, Илиана Жекова – председател на Комисията по демографската политика, децата и семейството, заместник-омбудсманът Мария Филипова, ръководителите на работодателските организации в училищното образование – Диян Стаматов, Асен Александров, представители на КЗЛД, СЕМ, КРС, университети, научни организации, синдикати, директори на училища, експерти от неправителствения сектор и различни институции. На форума бяха и народните представители Елисавета Белобрадова, Фатима Йълдъс, Петя Цанкова, Христина Георгиева, Десита Петкова и Финданка Кацарева. Модератор на дискусията беше Харалан Александров.

Като продължение на днешната дискусия МОН организира и онлайн допитване за това доколко се одобрява забраната за използване на социални мрежи от деца под 15 г. Всеки може да участва в анкетата тук: https://kazva.bg/monsocialmediaban