
Получаването на извлечение от ведомост за заплата е едно от основните права на всеки работник или служител, гарантирано от Кодекса на труда. То осигурява прозрачност в отношенията между работника и работодателя и служи като доказателство за начислените и изплатени възнаграждения или обезщетения. На практика извлечението често е необходимо не само за личен контрол върху трудовите доходи, но и при ситуации като неизплатени заплати, подготовка на искови молби, водене на съдебни или изпълнителни дела, кандидатстване за банков кредит или доказване на доходи пред институции.
Процедурата за искане на извлечение е сравнително проста, но е важно да се познават правилата, които законът поставя –
кога работодателят е длъжен да предостави документа, за какъв период може да бъде поискан, каква информация трябва да съдържа и какво може да се направи при отказ или забавяне. Въпреки че законът не предвижда строго определени срокове и образци за документите, работодателят има задължение да реагира в разумен срок и да издаде исканото извлечение, за да защити правата на работника или служителя. Какви са задълженията на работодателя да издава извлечения от разплащателните ведомости при поискването им от работника или служителя, в какви случаи, за какъв период и колко подробни трябва да са извлеченията от разплащателните ведомости?
В Кодекса на труда е посочено задължението на работодателя да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.
Процедурата стартира с искане от страна на работника или служителя до работодателя.
Практиката сочи, че тази процедура се развива, когато работникът или служителят не получава възнаграждение или обезщетение за положения труд и желае да събере принудително дължимото чрез съдебно-изпълнително дело.
Законът не изисква задължителни реквизити на искането, освен то да бъде в писмена форма.
Заявлението се изготвя в два екземпляра, единият от които се регистрира с входящ номер в регистъра на работодателя. В искането си работникът или служителят има право да посочи какъв период да обхваща извлечението.
След постъпването на искането работодателят издава извлечение от ведомостите на съответния работник или служител.
Няма нормативно утвърден образец за искането и за извлечението. В закона няма определен конкретен срок, в който работодателят е длъжен да издаде извлечението. Ето защо, ако има отправено до работодателя искане, извлечението се дължи незабавно или в разумен срок с оглед подготовката му.
Издаване на извлечение от ведомости за неизплатени възнаграждения или обезщетения по своята същност представлява уредена от закона задължителна процедура, която работодателят следва да спази, ако му бъде поискано издаване на извлечение от ведомост за платени или неизплатени възнаграждения или обезщетения.
При отказ или забава от страна на работодателя да издаде исканите документи,
работникът може да се обърне към Инспекцията по труда, която има право да поиска тази информация по служебен път, след което да я предостави на работника или служителя.
Предназначението на процедурата по издаване на извлечение от ведомост е да обезпечи възможността за получаване на документи относно дължимото възнаграждение.
Справка:
чл. 128, т. 3 от Кодекса на труда.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg