Японска школа за кадри българофили

За Иво Владимиров – българина, който преподава японски на чужденци, и български език на японци, ви разказахме преди време (бр. 51 – 52/2020 г. и бр. 13/2023 г.).

След като завършва колежа St. Clare’s в Оксфорд, той заминава за Япония, научава японски и завършва философия. Получава шанс да преподава философия, религии, японски, след като научният му ръководител вижда в негово лице перспективен кадър. Но това, което започва да го вълнува все повече, е българският език. Той дава силен тласък на българистиката в Япония, като въвежда нови предмети. Само за малко повече от година от един лекторат в един университет разкрива осем лектората в няколко академични институции, включително в Осакския и Киотския университет. Те са императорските университети, най-престижните в Япония (тройката на най-важните тук е Токийски, Киотски и Осакски).

Най-голям интерес има към курсовете „Български за начинаещи“. Учащите проявяват желание да опознаят културата и историята на страната ни, слушайки курса на Иво Владимиров „Да опознаем България“. Оттам се ражда и идеята за лекторат „Балканистика“ за първи път в Япония. Лекциите се водят онлайн, а лектори са наши учени от Българската академия на науките. Така българската наука е представена в най-авторитетните учебни заведения.

През последната година се увеличават предметите в трите университета, свързани с българския – „Български език за начинаещи“, „Български език за напреднали“, „Балканистика“, „Старобългарски език“. В други университети Владимиров води лекции за българо-японските връзки.

Броят на студентите непрекъснато нараства.

Всяка година около 100 негови студенти изучават български, а заедно със студентите по балканистика са над 200. Като се прибавят и завършилите при него в годините назад, студентите му вече са стотици.

През декември 2023 г. е проведен и първият конкурс по речево майсторство по български език. Той се организира от Осакския университет с подкрепата на Посолството на България в Япония. В основата му са студенти на Иво Владимиров. Преподавателят полага огромни усилия да ги подготви, но подчертава, че е благодат да се работи с японци, защото са неимоверно прилежни. Лауреатът и подгластникът му също са негови студенти – Юто Рьокава (Кобе) и Рьо Умехара (Осака). Рьокава печели самолетен билет до България с темата „Аз и Пловдив“, в която разказва за вълнуващата си първа среща с Града под тепетата.

„Градът под тепетата се оказа още по-живописен, отколкото си представях. Разглеждах музеите и пазарувах в магазините. Нямах достатъчно време за всичко, което този древен и вечен град може да предложи. Сега, готвейки следващото си пътуване, продължавам да уча български език, но сега добавих и нова цел – да се върна в Пловдив“, споделя Рьокава.

Рьо Умехара се представя блестящо с речта си „Студентските ми години и чуждите езици“. От 1 до 9 август тази година той участва в международния интердисциплинарен семинар „Културна карта на България – Родопите“ в Пловдивския университет. Отзивите за работата на всички студенти на Иво Владимиров са отлични.

Други участници в конкурса по речево майсторство (сред тях има и китаец) работят по темите „Хълмовете на Велико Търново“, „Чарът на българските народни песни“ и „Безуспешни рецепти за баница“.

„Курсовете ми се посещават основно от японци, но чуждестранни студенти в Япония също се присъединяват към нашата кауза. Китайци, тайванци и рускиня проговориха на български на японска земя. Китаецът, който взе участие в конкурса по речево майсторство, завърши успешно курсовете по български и старобългарски в Осака. Той получи специалната награда на посланика ни в Токио за представянето „Културният шок и аз“. На тетрадката си по старобългарски беше нарисувал розетата от Плиска. В момента в Киото китаец и тайванец са сред най-прилежните ми студенти. Когато видя японка и рускиня да се разбират на български, всички заедно да четат старобългарските текстове, за мен е ясно, че фундаментът, изграден от светите Седмочисленици и народните будители, е жив, че

езикът и културата ни още имат своето място в глобалната палитра на модерния свят.“

Идеята за конкурса се ражда преди две-три години, когато студент на Иво Владимиров му посочва, че сред конкурсите по речево майсторство няма такъв по български. Подкрепа за осъществяването ѝ оказват деканката на Факултета по чужди езици проф. Такемура, проф. Фуджиуара, посланикът ни в Япония Мариета Арабаджиева, която привлича спонсори и предлага освен конкурса да се направи и викторина за България. Тя е посетена от много участници и също се превръща в голям успех.

Освен български език Иво Владимиров преподава и старобългарски –започва през април 2023 г. в Осакския университет (началото на учебната година в Япония е на 1 април – б.р.). Той и студентите му работят заедно всеки учебен час като откриватели на този сложен, но красив и тайнствен език. Престанал е да се озадачава кое привлича младежите към далечната тема. Просто отговорно се готви за всяка лекция. Отделя много време за всеки час и самият той се занимава под научното ръководство на професори в България, на които е благодарен и които имат принос към все по-популярния предмет. Посещаемостта е висока – курсът по старобългарски е от 26 души, впечатляващо за японски университет.

„Изключително благодарен съм на проф. Маргарет Димитрова, завеждаща кирилометодиевистиката в Софийския университет, за помощта, която ми оказа“, казва Иво Владимиров.

От 1 април 2024 г. в Киотския университет също се разкриват курсове по български и старобългарски.

В този изключително престижен университет, втори по значимост в Япония, преподава проф. Накамура – декан на Факултета по славистика и зам.-декан на Факултета по хуманитаристика, приятел на България и сред най-големите застъпници на българистиката там. Негова е заслугата в Университета да се оформи голям център по българистика, който тепърва ще се разраства. През първия семестър на 2024 г. български език за начинаещи изучават 23 студенти, а старобългарски – 20. От догодина Киотският университет ще добави и предмет „Български език за напреднали“.

„От учебната 2023/2024 г. в Осакския университет се разкрива предмет „Балканистика“, като предметът продължава и през настоящата 2024/2025 г. – казва Иво. –Двигател на проекта е председателят на БАН академик Юлиан Ревалски в тясно сътрудничесво с японските ни партньори. С над 100 регистрирали се студенти на година, това е сред най-посещаваните предмети в целия Осакски университет, а вече и сред най-обичаните. От много години исках да го има, защото „Балканистика“, както „Български“ и „Старобългарски“ са стратегически дисциплини за нас, българите. Те имат не само образователно, но културно и политическо значение.“

През март 2024 г. японска група от студенти на Иво Владимиров е на обучение в Софийския университет. Осем души изучават славянските езици и историята и културата на България.

През май 2024 г. делегация на Софийския университет, водена от ректора проф. Георги Вълчев и представителите на БАН проф. Румяна Прешленова и доц. Елка Трайкова, посещават Япония, за да се запознаят отблизо с развитието на българистиката и да участват в българо-японския форум „Интернационализация на висшето образование: развитие на българистиката и балканистиката в Япония“.

На 24 май т.г. Иво Владимиров е награден от посланик Мариета Арабаджиева в резиденцията на посланика в Токио с

почетна грамота за „значим принос за развитието на българистиката в Япония и укрепване на приятелските отношения между България и Япония“.

Сред многото гости, присъстват високопоставени представители на японското правителство, както и президентът на корпорацията „Мейджи“.

„24 май, най-любимият празник от моето детството, има специално място в сърцето на всеки българин. На този ден всички сме носили цветя и сме благодарили на нашите учители. Успехът в живота е до голяма степен субективно нещо. Но да бъдеш почетен като носител на просветата и културата на този ден, е голяма оценка. През тази година празникът се падна в петък, когато са лекциите ми в Осакския университет. След поканата от посланика много исках да отида лично, но това означаваше да не провеждам лекции. Между Осака и Токио има 500 километра. Студентите обаче ме подкрепиха и насърчиха да взема почивен ден и да отида. Всички успехи дължа на тях“, разказва Иво Владимиров.

Той подчертава, че за него е важно българите да намират поле за изява в Япония, както и японците – в България. Убеден е, че може да се въведе специалността „Българска филология“ в Осакския или в Киотския университет.

„Когато казах през 2018 г., че един ден ще има специалност Българска филология в Япония, звучеше едва ли не като шега – спомня си преподавателят. – След неизбежните ни успехи и с нужната политическа подкрепа съм убеден, че ще постигнем заветната цел – школа за кадри българофили. България предлага изключително интересни програми – за етнографски изследвания на Родопите например, археология, балканистика, тракология, славистика. Този възход в отношенията ни с Япония трябва да се използва, трябва да се увеличат изучаваните предмети на български език. Да няма университет без български книги. Мои студенти изявяват желание да преподават български. Нека ги подкрепим. Трима пишат дисертации за България. Мнозина обмислят да посветят бъдещите си академични изследвания на нашата страна, която вече не е непозната, нещо повече, вече е обичана и желана.“

Свързани статии:

Направи едно добро От Паневропа към бъдещето на Европа Виртуална Мартениада Разказ за чудния свят на книгите